Как да играете срещу “Великани” на корта?

Според редица проучвания на високите хора им е по-лесно в живота, като например имат по-голям шанс да израстнат до лидерски позиции в сравнение с техните конкуренти с по-нисък ръст. Някои учени изследователи дори виждат връзка между размера на заплатата и височината на човек. Също така не е тайна, че жените предпочитат за партньори по-високи мъже. Така че размерът понякога има значение. Дори на тенис корта. 

Дел Потро - изключение от правилото 

На пръв поглед така наречените гиганти на корта, заради мощния си сервис имат явно преимущество пред по-ниските си колеги. Например Иво Карлович (2.11 м) и Джон Иснер (2.6 м) в 90% от подаванията си на първи сервис са печелели точки, а при втори сервис - 80%. Тези впечатляващи цифри обаче не оказват влияние върху успеха и на двамата, и не са запомнени с кой знае какви постижения. Единственият “гигант”, който успя да се наложи като лидер  в световния тенис за по-дълго време е 198-сантиметровият Хуан Мартин дел Потро. Същото е и с Марин Чилич (198 см) и Милош Раонич (196 см). Така че, както виждате, ръстът сам по себе си не е ключът към успеха. 

185 см - идеалната височина за мъжете 

Университетът в Олмюц (Чехия) статистически доказва тази теза, като изследва през 2008 г. на всичките четири турнира от Големия шлем влиянието на височината на тенисистите върху играта им, стратегията и представянето им - сред мъжете и жените. В резултат на това стига до заключението, че тенисистите и тенисистките с височина съответно 185 и 176 см имат най-големи шансове на корта. В този случай те могат да бъдат разделени на три групи: ниски (мъже до 182 см, жени до 170 см), средни (183-188 см и съответно 171-176 см) и високи (по-високи от 189 см и съответно 177 см). При мъжете на Големия шлем най-широко представена е втората група, като ниските и високите отпадали на по-ранен етап. Тази статистика се потвърждава и от имената на първите ракети в световния мъжки тенис, сред които е Новак Джокович (188 см). Изключение е Джими Конърс (178 см). Така че средностатистическият лидер в световния тенис е висок около 185 см. 

При Джокович, Надал и състезателите от техния ранг е добре развита координацията

Въпреки това играчите с увеличени пропорции на тялото притежават преимущество при подаване, имайки възможност вследствие на по-добър ъгъл да изпращат топката в зони от полето, които обикновено са недостъпни за техните по-ниски съперници. Но, ако използват тези си предимства за печелене на точки при подаване, често се оказва, че имат проблеми в продължението на разиграването. Според Рихард Шьонброн, бивш треньор на германския национален отбор по тенис и експерт по биомеханика, играчите с ръст 185 см имат по-добри предпоставки по отношение на двигателните умения, по-бързи са, по-пъргави и имат по-добра координация. В същото време обаче според Шьонброн тенисистите с височина като на Джокович, Федерер, Надал (между 185 и 188 см) са в състояние да сервират толкова опасно и бързо, колкото и своите колеги “гиганти”, защото разчитат повече на координационните си умения и на разнообразието в играта си, а не само върху скоростта и силата. Играчите под 180 см имат недостатъци в сервиса. Те рядко успяват да сервират със скорост от 200 км/ч и ако се получи, тогава в голям процент грешат. Тези свои слаби страни те трябва да компенсират с изключителна скорост и добра координация. И дори тогава най-големите успехи им се изплъзват заради тези решаващи сантиметри.